Външният вид на мопса е много оригинален и екзотичен. Голяма глава с много къса и широка муцуна, поставена на закръглено тяло. Над носната гъба има дебела кожна гънка, от която не може да се види гърба на носа. Но най-голямото очарование на мопса му придават неговите очи – те са големи, изпъкнали, тъмни, блестящи и „говорещи”. В тях светят закачливи и дяволити искри, а понякога и дълбока тъга.

Кожата на главата образува дълбоки бръчки и гънки, наподобяващи мозъчните. Щията е мощна и къса и кожата по нея също образува гънки. Линията на върха не е дълга. Главата и тялото трябва да изглеждат колкото се може по-монолитни. Опашката е високо поставена и завита на гърба, желателно е в два пръсена.

Козината на мопса е къса, плътно прилягаща, гъста и мека. Окраската напомня на тази при сиамската котка. Основният фон е бежов с различни оттенъци – от прасково-златисто до сребристо. На муцуната има черна маска. Ушите и възгламничките на лапите също са черни. На гърба има тъмна ивица. Срещат се и съвсем черни екземпляри.

Когато срещнете мопс за първи път, може да си помислите, че това е един тромав и бавен пипкав тип, който по цели дни се търкаля на дивана на стопанина си, но това е голямо заблуждение. При мопса важи правилото много в малкото. Този пес е учудващо подвижен за своята тромава външност. Създава се впечатлението, че се старае да се намира във всички части на дома едновременно и участва във всички семейни дела. Той може по цял ден да щъка насам-натам, да посумтява, като че ли е зает с нещо, да помага на стопанина си във всяко негово начинание.

Мопсът притежава огромно чувство за собствено достойнство и не признава никакво насилие на д собствената си необикновена личност.

Мопсовете не се дресират като обикновените служебни кучета. Дресьори споделят, че когато кученцето разбере, че искаш да го научиш на нещо, то сякаш се обижда и се оттегля. От друга страна няма и за какво да го накажеш – то не върши обикновените пакости, характерни за малките кученца. Това е свързано не толкова с характера му, колкото с устройството на зъбната му система. Работата е там, че даже при желание от негова страна, мопсът просто не може да причини такава беля като кучетата с подобни нему размери – например фокстериер или шпиц.

Разбира се, че мопсът може да бъде обучен, но подходът към него трябва да бъде съвсем друг, основан преди всичко на взаимоуважение и равноправие.

За околните и за гостите мопсът е много ласкав и любвеобилен приятел, който с възторг позволява да се отнасят свойски с него. Хората, незапознати добре с тази порода, си мислят, че за такова ласкаво куче стопанинът е само човекът, който го храни и то после се усамотява в някое тихо ъгълче. После трябва само да го подмамите с нещо вкусно, тъй като мопсовете се славят като чревоугодници и лакомници. Това е голяма заблуда. Когато стопанинът дълго отсъства от дома, кучето силно тъгува за него и стои със замъглен поглед. При завръщането на стопанина, радостта на мопса няма граници – той весело „танцува” на задните си лапи, скача в ръцете му, ближе го и не може място да си намери от радост.

Тази порода е лесна за отглеждане. На мопса не му трябва специална грижа за козината и скъпи козметични операции. Достатъчно е да го почиствате с четка и да го миете отвреме навреме. Някои собственици на мопсове считат, че са излишни даже ежедневните разходки и научават питомците си да ползват котешка тоалетна.

При отглеждането на мопс може да срещнете известни затруднения. Това градско куче не е приспособено за продължителни разходки в студ и пек. Трябва да вземете под внимание дихателната му система и много да пазите говорещите му очи, които почти не са защитени от възможни наранявания от остри предмети и котешки лапи.

Препоръчва се мопсът да се храни два пъти дневно, поради склонностста му да преяжда. Стопънинът му трудно устоява да не даде на питомеца си още едно парченце, при което той лека-полека напълнява, а това се оказва неблагоприятно за здравето му.